МОНТЕСОРИ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Основните цели “Монтесори педагогиката” изхождат от целите на предучилищното образование, а именно създаване на възможност на всяко дете да развива максимално своите потребности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметната и материалната среда и ориентирането му в общочовешките ценности.

Успехът при прилагането на “Монтесори педагогиката” за обучение и възпитание се измерва в изграждането у децата на усещане за собствена значимост, самоосъзнаване, осъзнато себеобучение и вътрешна дисциплина.  Фокусът е върху подкрепата в себесъздаването на детето, което ще израсне в компетентен и отговорен възрастен. 

Тази цел се конкретизира в следните задачи, насочени към цялостното развитие на детската личност:

• създаване на информирани, компетентни и силни личности, които активно участват в живота на общността;
• овладяване и формиране на представи, умения и отношения, в съответствие с ключовите европейски компетенции, които подпомагат децата в бъдещото им израстване и реализиране, като същевременно се стимулира любов към ученето и съзнание за собствена значимост и стойност;
• възпитаване на мислещи и самостоятелни хора, способни да правят избор и да взимат решения, които имат дълбоко разбиране за социалните си отговорности и взаимозависимостите в природата и обществото.

ПОДХОДИ:

• Индивидуален подход - всяко дете следва свой път и ритъм на развитие, инициира собственото си учене. Учителят е фасилитатор на ученето, той го подпомага чрез подготвената среда, като осигурява дидактични материали и образователни дейности, съобразени с нуждите и интересите на всяко дете.
• Активно учене - децата учат чрез активно взаимодействие със средата и материалите; движението се възприема като основен фактор за когнитивното им развитие.
• Автодидактична (подкрепяща самообучението) подготвена среда и материали - подпомага развитието на когнитивните умения, манипулативните умения /фина моторика/, развитието на езика и социалните компетенции, както и емоционалната стабилност на детето, в резултат на нарастващата му независимост и придобитите умения.

JUMP Math описва подхода си към преподаването на математика като „насочвано откривателство“ – комбинация от директни инструкции, учене чрез откривателство и разнообразни упражнения.

Сложните математически задачи се преподават като се разграждат на малки стъпки с нарастваща трудност. Насърчава се овладяването на по-простите понятия преди да се премине към по-сложните. Самостоятелното учене се подпомага с подкрепящи структури, непрекъснати предизвикателства и окуражаваща обратна връзка. Изключително важно е да се изгражда увереност и нагласа за развитие у децата. Основната идея е, че всички деца са способни да се справят с математиката, ако им се осигури адекватна подкрепа и подходящи обяснения, за да разбират.

Компонентите на системата са: професионално развитие за учителите; ръководства за учителите, включващи детайлни сценарии на уроци, тестове и развиващи задачи и тетрадки за упражнения и оценка на децата.

Ангажираност

При положение, че в постиженията по математика в детската градина съществуват такива различия, може да се предположи, че някои деца са родени с генетична предразположеност към математиката, а при повечето тя липсва. Последните открития на когнитивните науки сочат обаче, че мозъкът е много по-пластичен отколкото се е смятало в миналото и че, когато учим, не променяме съдържимото на мозъка, а това, което той представлява (капацитета му да научава). На практика това означава, че можем да разчитаме на предположението, че при наличието на внимателни инструкции, всяко деца може да развие дълбоко разбиране и отлични умения по математика. Ключът към това е създаването на условия за ангажиране на вниманието в ученето и упражненията.